„Ако трябва с две думи да дадем определение на хипнозата, спокойно можем да кажем, че това е състояние на контролиран транс. По тази причина, говорейки за хипнозата, неизбежно трябва да говорим и за транса.
Трансът е ментален феномен, присъщ на всеки един от нас. Да навлезеш в транс означава да излезеш от границите на нормалното възприятие; да се отскубнеш от реалността, която сме нарекли “неоспорима действителност”; да направиш невалидни законите, които създават и поддържат целостта на познатия ни свят; да имаш пряк достъп до недостъпни в “нормалното” състояние на съзнанието феномени. Колкото по-надалече отидеш при това “излизане”, толкова по-дълбок е трансът.
Върховното изкуство на шамана е било да потопи сам себе си в транс като същевременно запази и контрола над него – едно само по себе си магично действие. В съвременния аспект на хипнозата нещата са доста по-приемливи, тъй като ролите са разпределени – хипнотизирания поема транса, а хипнотизатора – контрола и обезпечаването на нормалното изживяване на този транс.”
„Една популярна дефиниция определя хипнозата като “внушен сън”. По принцип да внушим нещо на някого означава чрез думи или действия да го накараме да повярва безрезервно в нещо. Ако успеем чрез думи или действия да накараме някого да повярва, че ще потъне в сън или транс и в същото време ще чува гласа ни и ще изпълнява нашите насоки (нарочно избягвам думата “заповеди”) значи сме предизвикали хипнотичен или внушен транс у него.
Един по-остарял възглед би определил внушението като вербално или невербално въздействие върху мислите и постъпките на някого независимо – или дори против – неговата воля. Нека подчертаем дебело, че хипнозата представлява всъщност специфичен вид взаимодействие, а не противодействие.
Хипнотизирането е процес, имащ за цел да създаде хармония между настроението, мислите, действията и целите на хипнотизатора и хипнотизирания. Ролята на хипнотизирания е също толкова активна колкото ролята на хипнотизатора – просто задачите на единия се различават от задачите на другия.”
„ …трансът е променено състояние на съзнанието, което се характеризира с по-малък контрол над когнитивните процеси. Всъщност трансът е отказ от контрола както над вътрешните процеси, така и над външното поведение.
Това, което ни е нужно, когато работим с хипноза е такова състояние, което позволява на обекта да реагира адекватно и пряко на подсъзнателно ниво без намеса от страна на съзнанието. Извършвайки този хипнотичен процес обаче трябва да си дадем сметка за нещо много важно. То е, че всъщност ние не боравим с истинността на света и събитията около нас, а с представите и понятията, които имаме за тях. Това, което всъщност ни е нужно не е знанието дали едно нещо се явява неоспорима истина, а боравенето с представата за това нещо; манипулирането на общоприетите модели за време, пространство, движение; играта с понятията за нещата по начин, помагащ ни да превърнем всяко подадено от нас внушение във значимо и реално вътрешно преживяване на хипнотичния обект.”
„На една демонстрация по хипноза бях въвел момиче в дълбок сомнамбулен транс като целта беше да се демонстрира, че и в това състояние при правилно подадени внушения поведението на човек може да бъде като в нормално състояние на съзнанието, т.е. възприятието може да бъде като това на буден човек. За тази цел гореспоменатото момиче беше с отворени очи. За да покажа на участниците в това занятие, че тя може да използва зрението си поставих ръката си на около половин метър пред лицето й и я попитах какво вижда пред себе си. За моя огромна изненада тя отвърна: “- Нищо.” Попитах я втори път. Попитах я трети и четвърти път. Отговорът беше същият. Слабо е да се каже, че бях объркан. Знаех, че пропускам нещо важно, но не знаех какво, защото по всички правила и закони на хипнозата това, което ставаше не беше така както трябва. С чувство на абсолютна безпомощност да си обясня причината за ситуацията, отчаяно зададох за пореден път въпроса: “- Какво виждаш пред себе си?” “ – Нищо.”- отвърна тя по същия начин. Не зная как този път ми хрумна да задам въпроса: “ – А какво виждаш зад него?” Отговорът беше: “- Ръката ти.”
Ето за такава буквалност говорим и затова трябва да си дадем ясна сметка за важността на начина, по който подаваме желаната от нас информация на съзнанието или подсъзнанието на човека срещу нас. „
„ …владеенето на хипнозата само по себе си не е достатъчен фактор за терапевтична работа с нея. Не говорим за някакви мистични опасности, които хипнозата крие в себе си, но определено несериозното отношение, съчетано с незнание и породеното от същото това незнание високо самочувствие, би могло да предизвика истински нещастия и увреди. Наистина, нещата не са толкова страшни. Просто – както това се отнася и за всяко друго нещо – трябва да знаеш какво правиш.
Когато говорим за хипнотерапия трябва да имаме предвид това, което вече казахме – а именно, че никой психотерапевтичен метод не съществува в чист вид. И при хипнотерапията са изключително редки случаите, когато е необходимо клиента да бъде в хипноза при почти всяка терапевтична сесия. Обикновено има един или няколко момента при всеки терапевтичен случай, когато трансовото състояние би ни било от неоценима полза. Не трябва да забравяме обаче, че ефективността на внушението не зависи от дълбочината на хипнотичния транс – т.е. ние можем да внушаваме и в будно състояние също толкова успешно, колкото и ако обекта ни е в хипнотичен транс. Разликата е само в начина, по който ще поднесем внушенията.”
„ …истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри.”